Tqloto_tekst_Desi_red

законите и разположеността, битието в себе си е преповторено,
микрокосмично реинкарнирано от тялото. Светът е
материално присвоен от тялото. Една и съща тъкан създава,
изтъкава моето тяло, нещата и света – ето изначалния текст
на тялото, то е сроденост, близост и непрекъсната среща.
Погледът успява да разгърне вписаността и отписаността в
един и същи акт на отправеност-понесеност. Интериорността
на Понти е и инкорпорираността, втъкаността, която
не е от материално, а е от качествено, есенциално естество
и подчертана оживотвореността, текстуалността, не като
семиотика, а като осъщественост. Ехоичната структура,
реципрочността, диалогичността подсказват нагледно реалността
в аспекта на едното тяло, на тялото израз-изказ на
действителността на самото битие. Вселената се изразява в
материя, в тела и еквивалентно в самото човешко тяло, позволявайки
му да е тяло и на погледа, да бъде тяло виждащо и
виждано; тяло, което е чисто човешко, видимост, която се
разкрива като виждане, прозрение за каквината на вътрешното
и външното.
Плътта на всемира не се тълкува през тялото, но се преживява
непосредствено своевременно в тяло. И обратно,
тази разстлана и налична телесност ни разкрива собствената
ни телесност по огледална рефлексия, по менталния модел
на силата на погледа и дълбоката връзка между виждане-cogito,
прозрение-зрение-знание-идея-понятие, за което говорят както
Фуко, така и Хусерл, Рорти, Мерло-Понти, и което всъщност
е наченато още от Платон и успоредицата между виждането
и ейдоса. Тялото тълкувано, мислено съвместно със-и-във
модуса на погледа е опит да се прозре смисълът на битието
в-себе-си в най-важното отношение на съдружие, обгърнатост
и реципрочност на вътрешно и външно. Целта сякаш е да се
разплете плетеницата от реалностите на усещанията, които
пораждат съжденията и явяват конкретиките на схванатото
258