Tqloto_tekst_Desi_red

Понятието за душата у Платон се реализира през едно, оказало
се и генерално изобщо за античната култура, но най-вече за
Класическа Гърция, понятие за стоенето-пребиване, осъществяване
и посредничество на човешкото в мирозданието –μεταξύ.
Понятие до такава степен пронизало цялата тази култура, че
буквално може да се превърне в нейна емблема, в мото на цялото
ù очарование. Защото и цялата нравствена, политическа и
естетическа система се изграждат върху тази глобална и генерализираща
идея за μεταξύ – „помежду“ за средината. Това е както
мярата, хюбрисът ΰβρις 41 като нейно нарушение, и престъпване,
които влекат вина. Вината представя човека тъкмо като сре-
41
В изследването си „Сладостите на гнева“ (2006) се занимавам с античната
представа за човека като същество на мярата, като битие между инстинктивността
на животните и свещения непостижим мир на боговете, като създание способно
на перспективата, на средищността. Проблемът е експлициран през понятието за
хюбриса и сложната отнесеност към нравствено-естетическото единство на един
феномен в античната култура – какъвто е гневът. Още повече, че през него се отключват
такива знакови понятия за тази култура като хаос, съдба, вина, космос,
страст и т.н.
В изследването гневът е моделиран тъкмо през ситуацията на разрушаване на
промеждутъчността на ситуацията с онтологически статус μεταξύ, което води
до наказания, отпадане от човешкото или в посока на животинското както е при
престъпника, или излизане към божественото, както се е възприемала лудостта. Тук
ще приложа кратка извадка и една възможна реконструкция на космологическта схема,
изразена в отношението: хюбрис-гняв-мяра, обследвани преди всичко в частта „Хоризонтала
и вертикала на гнева“.
•
Гневът е нарушение, прекомерност и в този аспект хюбрис – ΰ β ρ ι ς надменност,
гордост, високомерие; основно етическо понятие в древна Елада, буквално означава нахалство,
своеволие, невъздържаност, необузданост, буйност; свирепост, безчинство, разпътство,
оскърбление, обида, подигравка, престъпление, жестокост, позор, безчестие, вироглавство, инат,
дързост, безпокойство, безпардонност, дори физическо посегателство върху личността; всичко
това се обобщава в понятието неумереност. То се противопоставя на принципите
на търпимост – dikaiosune, умереност – enkrateia, адeкватност – sofrosune – в съгласието
със самия себе си, семейството, обществото, природата и космоса. Тъкмо за това
Хераклит е казал, че „Дързостта трябва да се потушава повече от пожара“ (фр. ХLІІІ).
171