Tqloto_tekst_Desi_red

Археология на чезненето
Тялото днес не само е тяло на отсъствието, не само човекът
живее в отсъствие от своето тяло и тялото му е прозрачност,
„непосилна лекота“, която нито може да бъде преживяна,
нито доловена, но и като отчужден от тялото си човекът
губи себе си, губи човековостта си, личността и духа си
в едно наглед насилствено съзвучие на себе-то си, на тяло-духовната
си оцелостеност. Чрез този механизъм на отдалечаване,
на хоризонта-бездна тялото се е превърнало във враг на
само-осъществяващия се изобретен-създаден от себе си човек.
Отсъстващото тяло, този специфичен „как“ екзистенциален
модус на модерността, откровява и онагледява илюзията на
битието, наместо да откровява тялото, като го оприсъствява
като човешко, като дом и утеха, отсъствието аранжира
битийната ситуация в един декор на абсурдността. Тялото
днес е аргумент за екзистенциалната напразност и безпътица,
за безнадеждността на онтологичното усилие.
И това е така не защото онтологичната стратегия на тялото
е винаги накъм смъртта, а защото то винаги я носи със
себе си. Колкото и да го разглеждаме като оживотворяване и
виталистична реакция и съпротива, сега в аспекта на неговата
виртуална безсмъртност го виждаме заменено, фалшифицирано,
здраво, младо и красиво, но и лишено от самия живот. Смъртта,
умирането, осъзнати като вещност и неприсвоеност, като неавтентичност,
са се настанили в самата тъкан на съществуващото
в оприсъствяващото и абсолютно телесно тук, което
иначе тялото експлицира като налично, а сега тази наличност е
фалшифицирана, и то перфидно пак като тяло, но като тяло на
отсъствието. Оцелостеността, до което състояние-съзнание
преди това тялото логично е водело, чрез свидетелството си
за себе си и света и на които в последна сметка се е явявало осъществяване
чрез серията от подмени – сега тялото е хиперт-
394