Tqloto_tekst_Desi_red

ва произхода на космическата душа тъкмо като изпарение от
влагата на света (фрагмент 15).
Сгъстяването и разреждането са космогоничен ритъм
(Анаксимен), вътрешни състояния на демиургичния принцип на
съществуванието, които изразяват количествените различия
в единичните неща, промени-преобразявания на единното начало.
Така възникването се разпознава през един вътрешен процес
на организиране, който намира в трансформациите си различни
външни образи, през които се открива. Сгъстяването и разреждането
показват битието в един динамически ракурс, самите
те са трансформация на едно в друго, посредством движение.
А движението извежда-осъществява в откритостта на битието
вътрешния принцип на единното на пра-формата α̉ρχή.
Чрез движението това α̉ρχή се проявява в неограничен вид
модификации. Движението е вътрешният принцип във външното,
външното на вътрешното, връзката между цялото и
елементите. Всеобщото е всеобщо, доколкото то е движение,
съществуването на α̉ρχή се осъществява в-и-чрез движение,
в-и-чрез отделните неща, които са начала от неговото начало.
Диханието е движението на душата, движението на въздуха,
трансформациите между топло и студено, сгъстяването и разреждането,
ето защо душата съдържа в себе си същия принцип,
през които битието осъществява себе си.
Огънят
Не само водата и въздухът са мислени като субстанции,
върху които се основава космогоничната демиургия и които са
„родствени“ елементи и първоначала за съществуващото и душата,
но и огънят. Душата следва да бъде огнена, за да събуди
133