Tqloto_tekst_Desi_red

не така прозримо банално проектиране на Аза като Другото,
като неспособност за себелюбов и любов, като обременяваща
тежест на отсъстваща възможност за любов към себе си присвояване
и към другото, т.е. към света и насрещастоящия.
Тези два пласта на нарцистичния акт резултират в насъщната
болезненост на действителното hic et nunc, белязано от
осезаемостта на гнетяща празнота и вакуум, които отекват
както в постмодерната скука и суета, така и в садомазохистичните
обрати на пределно интензифицираната, но и загубена наслада
от самооблъщението. Широтата на марша до скуката на
мастурбатизма, онанистичната статика, чиято привидна новост-необновителност
е пак вцепенение и нездрав, реактивен
егоцентризъм. Всъщност по своята дълбочина и етимология,
това са изявите на социалната дефлация на личността и индивида,
които биват употребени единствено като производствено-консуматорска
единица и захвърлени в отчуждеността
на своята самота, несподеленост и болезнена неудовлетвореност
и нараненост, които не могат да преживеят нужното
екстериоризиране на виталистичната енергия, която да се разгърне
в свят, състоящ се от непрестанни взаимодействия-преливания
между вътрешно и външно, свое и друго.
Нарцисизмът има конкретно отношение към индивидуацията
на личността като цяло и конструирането на телесната
динамика на номиналната биномия тяло – свят, която изненадващо
бива подменена от чисто реална ситуация в проективно-виртуална
транспонация на светове-игри, изискващи шизоидни
реакции на действителни човешки индивиди. Тъкмо тук в
симулакричната си изроденост нарцисизмът се проявява като
неспособност за саморефлексия и рефлексия към другото, за разстройване
на усета за връзка и граница. Симулакрумът наранява
самия процес на оцелостяване на личността и съзнанието ù за
достойнство, осъществено върху нравствената дигнитас на
тялото и естетиса на дюнамиса, съставляващи и сублиматив-
417